Отглеждане на щраусчета

Отглеждане на пиленца

Температура и вентилация
След преместването на пиленцата от люпилнята в помещението за малки пиленца, трябва да бъдат държани при температура от 30-35 оС. Тази температура трябва да се намаля с 2-3 оС на седмица, до 20 оС или до достигане на температурата на околната среда. Дали температурата е добра може да се разбере от поведението на пиленцата. Твърде топло: пиленцата стоят с отворени човки и повдигнати крила. Държат се настрани от източника на топлина. Твърде студено: пиленцата се струпават заедно, едно връз друго, стоят близо до източника на топлина.

Важно е да се поддържа постоянна температура от 20-24 оС, особено нощем и в студените дни, тъй като пиленцата са склонни към инфекция на белите дробове.

Радиаторите трябва да се поставят така че да не създават опасност за пиленцата. (да не се изгорят). Печките или радиаторите не трябва се поставят директно в бокса. Там където се използват открити отоплителни уреди, трябва да се внимава увеличаващата се концентрация от въглероден двуокис близо до пода да не води до задушаване. Подовото отопление е по-добро в сравнение с дригите видове отопления. То осигурявана на пиленцата топлина от пода, там където най-много се нуждаят. По такъв начин се избягва ситуациите при които радиаторите топлят гърба на пиленцата докато голите им коремчета са на студено. Освен подовото отопление, което отоплява целия под, сега има и сложна система която реагира на натиск и топли само там където са в действителност пиленцата.

Ако се използва светлина като източник на отопление, за предпочитане са тъмните лампи Elstein или белите светли лампи пред червените светлини. Червените светлини светещи върху гърба или врата на пиленцата могат да доведат пиленцата до агресивно поведение.

Температурата може да варира в помещението. Трябва да се измерва температурата на въздуха на височината на пиленцето и подовото ниво на няколко места.

Много важно е достатъчната вентилация, която контролира:

- относителната влажност,
- концентрацията на амоняка и кислорода във въздуха
- навлизането на вредни бактерии (филтриране)
Вентилацията не трябва да се пренебрегва за сметка на отоплението.

Относителната влажност трябва да се поддържа възмножно на най-ниско ниво. Ниската влажност е важна за намаляване на бактериите и гъбичките при относителното високо температурно ниво нужно за пиленцата.

Входовете и изходите за въздуха трябва да са отделни както обикновено: входът трябва да е на по-високо ниво от изходите. Филтрирането на постъпващия въздух намаля наличието на бактерии в помещението.

Помещения за пиленца
Трудно е да се прецени важността на движенията за пиленцето. Движението изисква енергия и се получава по-слаб растеж. От друга страна заякването на растящите кости, по нататъшното развитие на мускулите и пръстите изисква движение от страна на пиленцата. Осигуряването на пространство за движение на пиленцата не само намаля инцидентите на стрес в пиленцата, но също така помага за избягване на деформации в краката, които могат да причинят сериозни проблеми.

Люпилнята, помещенията за пиленца и местата за движение на пиленцата, трябва да бъдат близо едно до друго да избягване на стреса в пиленцата дължащо се на транспортирането. Особено боксовете за пиленцата и местата за движение и бягане трябва да бъдат в съседство, тъй като пиленцата трябва да се движат и местят често от едно в друго.

Пространствата необходими за пиленцата зависят от тяхната възраст. Минимално пространство за пиленце в боксове за пиленца трябва да e от 0.25 кв.м. и се увеличава до 2 кв.м. до 3 месечна възраст. Там където има само няколко пиленца в бокса, пространството трябва да е по-широко, минимум 5 кв.м. за пиленце под 3 месечна възраст и 10 кв.м. за пиленца от 3-6 месеца.

Местата за бягане (пистите) трябва да са по-дълги от широчината им, за осигуряване на по-дълги отсечки за бягане. Те трябва да са разположени от към по тихата страна на бокса, при максимална дистанция от шум, трафик, посетители и други източници на стрес.

При първа възможност, при слънчев и топъл ден пиленцата трябва да се изведат на разходка. Слънчевата светлина е естествен източник на витамин D3 за щраусите и помага за предотвратяване на рахита. При топло и сухо лятно време това може да започне от третия ден от живота на пиленцата. При по - влажно време трябва да се изчака до 5-тата седмица и чак тогава пиленцата да се изведат навън. Ако само едно от пиленцата започне да трепери, цялото ято трябва да се прибере обратно под навеса и да се изведе след затопляне на времето. Пиленцата трябва да се предпазват от твърде интензивна слънчева топлина използвайки тенти, навеси, за предпочитане нагласяеми според височината на пиленцата.

Много интересна е кобминацията от помещение с прозрачни стени и подово отопление. Тази комбинация има специалното преимущество през зимата когато пиленцата не могат да се движат свободно: слънчевата светлина преминава през прозрачните отвори и стимулира растежа на пиленцата. Подовата отоплителна система осигурява отопление там където е най-необходимо, на голите коремчета на пиленцата където се развива и стабилизира чувствителната стомашна флора. Висящи вратички могат да се инсталират в долната част на рамката поддържаща найлона, и разрешаваща на пиленцата да ходят където искат през хубавото време. Специално разделящо приспособление позволява част от помещението да се почиства докато пиленцата са в другата част.

Когато се строи или купува подобно сграда трябва да се внимава стъклата които се използва да пречупват светлината ефективно (поставете стъклени тухли) за да се предпазят пиленцата от изгаряния. Трябва да се използва автоматично отваряне на прозорците, контролиране на температурата за да не се получи презатопляне. При избора на подови настилки да се избират материали, които лесно се почистват и не се хлъзгат.

Фермери, които искат да се специализират в отглеждане на пиленца трябва да инвестират в такава оранжерия. Тя комбинира най-важните характеристики за отглеждането - слънчева светлина, свобода на движение и топлина отдолу - по-най-добрия начин.

Подово покритие (в бокса за пиленца)
Няколко са аргументите за най-доброто подово покритие за помещенията за пиленцата. В комбинация свойствата им трябва да осигуряват минимална опасност от инфекции, предпазване от констипация и предпазване от наранявания на краката.

Използват се следните видове подови покрития : дървени летви, каучукови постелки, изкуствена трева, пръст, пясък, пластмасова мрежа, сламени и дървени стърготини.

Много производители имат обратни резултати с подобен тип настилки по отношение на констипацията. Обеснение за това отклонение може да бъде просто оттегчение от страна на пиленцата. Колкото повече пиленцата са под грижите на родителите си или на персонала или под погледа на по-възрастните птици в съдедни боксове, толкова по-малко ще има вътрешни наранявания от чужди тела и съпътсваща констипация. Когато пиленцата станат самостоятелни, те започват да се разхождат наоколо и кълват всичко. Фермери, които не могат да отделят много време за пиленцата трябва да изберат настилка, която да е не се замърсява, като бетон, каучук, скари.

Слама дори добре стикована в никакъв случай не трябва да се използва като покритие за пиленцата, тъй като може да причини сериозни констипации и да доведе до загуба на пиленца.

При всяка от настилките трябва да се внимава да няма малки телчета, гвоздеи, дървени тресчици, парченца каучук и т.н. които могат да причинят наранявания при поглъщане от пиленцата.

Хигиена
Всеки, включително и персоналът, който се грижи всекидневно за пиленцата при влизане в бокса за малки пиленца е потенциален носител на болести. Поради тази причина те трябва да дезинфикцират краката си на входа при влизане в бокса. След контакти с болни пиленца или птици държани в карантира, персоналът трябва да се подложи на цялостно почистване и дезинфекция преди ново влизане в бокса. Пилнецата не трябва да се поставят в бокс, който е бил туко що освободен от друга група пиленца. Преди да се постави новата група, бокса и всичко в него трябва внимателно да се почисти с подходящ дезинфектант. Помещения, където е имало гъбички, трябва да се фумигират. Добра практика е бокса да бъде оставен да изсъхне няколко дни преди да се поставят новите пиленца в него.

Всички посуда използвани за храна и вода трябва да се почистват внимателно всеки ден. Не добавяйте прясна храна към старата. Това подхранва гъбичните инфекции. Храната и остатъците от нея не трябва да се държат в едно и също помещение, поради същата причина както при пиленцата. Храната, която остава от пиленцата може да се използва за хранене на възрастните птици.

Водата трябва да се сменя най-малко три пъти на ден. За предпазване от затопляне на питейната вода, кофите не трябва да са изложени на слънце. Някои фермери преваряват водата давана на пиленцата.

Всички отпадъци трябва да се отстраняват възможно най-бързо. Това намалява цикъла на инфекциите, минимизира опасността от подхлъзване.

Фермерите от цял свят спорят относно това дали пиленцата ядат собствените си изпражнения. Пиленца, които ядат своите или на по-възрастните птици изпражнения са подложени на голям риск от бактериални енфекции. Когато тези изпражнения се поглъщат не може да се избегне част от субстанцията да не прилепне към вътрешността на горната част от човката, която е и идиално място за развитието на бактериите.

Препоръчва се да се мине с показалеца около човката за да се отстранят остатъците от храна и мръсотиите и изпражненията.

Наблюдения
Пиленцата трябва да се наблюдават отблизо и тези, които се развиват бавно трябва да се отделят от ятото за да се предпазят от малтретиране от страна на по-здравите пиленца. Но не трябва да се оставя пиленцето само, винаги трябва да има още едно за компания. Сами по себе си наблюденията са недостатъчни за разпознаване на болестите навреме, особено при много малките пиленца. Поради тази причина трябва да се следи растежа им (сантиметрите височина). До 6-тата седмица пиленцата трябва да се теглят три пъти на седмица, а от там нататък един път до тримесечна възраст.

Трябва да се обръща внимание на следните неща:

- Пиленцата губят тегло през първата седмица (резерви от жълтъка и освобождаване на вода от отоците) и наново качват тегло след приблизително 7 дни.
- На десетия ден пиленцата трябва да тежат най-малко 1000 г.
- По време на третата и четвъртата седмица, всекидневното покачване на теглото намалява и се увеличава по-късно
- Пиленца с ниско тегло при люпенето показват по бърз растеж по време на първата седмица отколкото тяхната компания с по-голямо тегло при излюпването.(компенсиращ растеж)
Може да е добре дето пиленцата не искат да се разхождат, ядат или пият. Поставяйки кокоши пиленца сред тях им помага да се научат да ходят. Водата може да бъде по-атрактивна, ако се поставят цветни предмети на дъното на съда или цветна храна. Храненето може да се стимулира, като храната се подава с ръка.

Важно е също да се наблюдава урината, изпражненията и коремчетата на пиленцата. Нормалната урина е водна без целулоза, изпражненията не трябва да са меки или сухи или пък подобни на топчици (сачмени). От наблюдения на фекалиите може да се разбере инфектирането от тения и oocysts (coccidiosis). Коремчетата на пиленцата трябва да се жълтеникави на цвят а не синкави. За изследвания и манипулации, пиленцата трябва да се повдигнат със цялата длан под корема, оставяйки краченцата да висят свободно надолу.

Всички изследвания, особено претеглянията, трябва да се записват редовно в специални тетрадки.

Изследванията могат да са безполезни, ако изследваните пиленца не се идентефицират. В началото трябва да се използват пръстенчета за крака, които обикновено се поставят навреме. Някои фермери маркират птиците с маркировки за ушите използвани при говедата. Други използват марикиране в бедрото, крака или корема. За предпочитане е използването на микрочипове, където чип дълъг 1 см. се инжктира под кожата, идентифицирайки птицата за цял живот.При пиленцата микрочиповете могат да се поставят от втория ден от живота им. Несъмнената идентификация с микрочипове е ценно от гледна точка на размножаването и много помага при покупки и продажби, и дори за доказателства при кражба или застраховки.

Определяне на пола
Обикновено полът на възрастните щрауси се установява лесно чрез диморфния вид на оперението им. Категоричното установяване на пола на малките пиленца може да стане чрез изследване на половите им органи. От деветия месец нататък пенисът може да се види по време на уринирането и да се различи от клитора на женските птици. Уринирането може да се наблюдава най-добре рано сутри или рано следобед.

При пиленцата пенисът и клиторът имат един и същ размер. Следователно, половите им органи трябва да се обърнат за точно установяване на пола. Най-добре се установява пола на птицата от една до тримесечна възраст. Определянето на пола се прави от един човек: пиленцето се обръща надолу държи се с едната ръка от краката. Намазаният показалец на другата ръка се поставя в .... част (срещу главата) на клоаката. Палецът на същата ръка се поставя отвън и .... при клоаката. Обръщайки ръката, половите органи се обръщат и могат да се инспектират. Пенисът има конична форма и се различава със семенен прорез. Клиторите са стеснени странично и нямат семенни прорези. Клиторът на възрастната женска е приблизително 3 см. дължина. На 6 месечна възраст мъжкият пенис е приблизително 3 см. дълъг и може да бъде разпознат лесно чрез палпиране на клоаката.