Болести

Заболявания
Щраусовите пиленца и по-големите птици се нуждаят от значително повече грижи. Обикновено проблемите при тях се свеждат до няколко заболявения, които представляват 90 % от всички смъртни случаи.

Те са:

- инфекции на жълтъчната торбичка
- деформации на краката и пръстите
- obstipation и
- диарии/ смомашни инфекции (причинявани от Е-coli, салмонела и други бактерии)
Практическият опит е показал важността на интензивните контакти с пиленцата но също е доказал, че интензивните наблюдения самостоятелно не са достатъчни: веднъж симптомите на болестта станали видими може би ще е твърде късно за помощ!

Ключът за успешното отглеждане на пиленца е стриктната хигиена в инкубатора и честото претегляне на пиленцата първите четири седмици. Само тези мерки биха осигурили разпознаването на проблемите преди да настъпят видимите симптоми.

В допълнение към педантичната работа и щателно ръководство, близкото сътрудничество с компетентен и самоотвержен ветеринар е от изключително важно естество. Само ветеринара може да интерпретира резултатите от регулярните изследвания на фекалиите и кръвта (антибиограми) коректно, предприема незабавни стъпки като опериране на птиците, ако се налага от наранявания и обстипациии или прилага дългосрочни превантивни мерки като ваксинационен календар.

При вземане на кръвни проби или правене на инжекции, трябва да се отбележи че най-добрия избор е vena cutanea ulnaris (=vena basilica), която е ясно видима при свито крило.

Вирусни инфекции

Newcastle

Инциденти с тази болест са наблюдавани в Израел и Южна Африка. В Европа в някои зоологически градини. Там където неимунизирано стадо е изложено на вируса, голяма е смъртността а загубите са неизбежни. За щраусови пиленца от 3-4 месеца, смъртността достига 80 % или повече.

Болестта причинява обща слабост, комбинирано с хронични нервни симптоми: куцане, схващане, парализа, превит и хромав врат (tortocollis) подуване на главата (тумори). Не е известно лечение на болестта но има ваксинации. Препоръчва се да се използва инжекция от 1 ml инертен (неефикасен) paramyxovaccine (Kolombovak). Това трябва да се повтори след 6 седмици и след това подпомагащо да се дава на всеки 6 месеца.

От Израел има сведения за добри резултати с едновременно прилагане на жива ваксина (LaSota eye spray) и инжектиране на ваксина. Нивото на антителата, следователно и имунният статус на ятото може да се измерва чрез серологични тестове.

Птича шарка

Сведения за шарка идват от Израел и Щатите. Обикновено са засегнати пиленца от една седмица до 4 месечна възраст със процент на смъртност до 15 %. Следните симптоми, които намаляват с възрастта могат да се считат за типични за вирусните инфекции от шарка. Малки мехури пълни с жълта течност се появяват на клепачите и около отворите на очите. След 6-10 дни пораженията около клепачите не позволяват отварянето на очите. Настъпват дифтеритни промени в мукосната мембрана вътре в човката.

Директно лекарство е неизвестно. Главната цел на третирането е предпазвана от вторични инфекци използвайки анти- мехлеми, дози от витамин А, дезинфекция и омекотяване на коричкита на шарката, използвайки йод и глицерин смесени в съотношение 1:4.

Тъй като вирусът се разпространява чрез кръвосмучащите насекоми, болестта обикновено избухва през пролетта и лятото. Разпространяването на болестта и нови инфекции могат да се избегнат чрез ваксинаци с комерсиални птичи ваксини за шарка.

Птича инфлуенца

Няколко случаи на инфлуенца са докладвани от някои спецефични региони на Южна Африка, но myxovirus първо е бил изолиран в щраусите през 1991 г. Намереният вирус е бил инфлуенца А вирусии от типа H7N1, които се предполагат, че не е патогенен за обикновените пиленца. Болестта показва зеленикаво обезцветяване на урината, депресия, незаинтересованост към храната, инфекция на въздушната камера и отделяне на секрет от очите. Тези симптоми се показват много по-ясно при малките, но птици под 6 месеца са по-податливи, особено при стресова обстановка и присъствие на други патогени. Инфлуенцата е причила 80 % смъртност при 5 дневни пиленца. Най-очевидният пост-смъртен симптом е удълженият, на петна черен дроб на меката консистенция. Тънките черва имат оскъдно съдържание, а бъбреците са бледи, подути и съдържат зелена урина. Няма познато лекарство и наличните ваксини са неефикасни; вирусът причиняващ болеста може да се изолира от кръвните проби с идентификацията на типа и под-вида чрез лабораторни методи. Женските щрауси носители на вируса могат да заразят яйцата си. Това не само че убива ембриона бързо, но заразените яйца представляват опасност за здравите яйца в инкубатора.

Други вирусни инфекции

По принцип щраусът не се различава много от другите птици в тяхната податливост към вирусните инфекции. Coronavirus, herpesvirus, adenovirus и дори arboviruses могат да нападнат щраусите и затова трябва да се планира вакцинационна програма.

Бактерии

Главна причина за появяването на бактериите са лошата хигиена в инкубаторното помещение, люпилното и в помещенията за пиленца. Постинфекционалното третиране винаги има много малък успех, така че не трябва да се пренебрегва ключавата роля на поддържането на стриктна хигиена.

Инфекции на пъпната връв и жълтъчната торбичка (omphalitis)

Този типичен проблем, който винаги се причинява от лоша, непоследователна работа, може да се възпламени от няколко патогенни бактери: Е-coli, klebsiella spp., proteus, pseudomonas, salmonellas, staphylococcus streptococcus faecalis. Инефекцията настъпва или по време на люпенето (с увеличена ембрионална смъртност) или първата седмица след излюпването, когато пъпният отвор не е затворен напълно. Жълтъчната торбичка може да се инфектира също от Meckel passage, който свързва жълтъчната торбичка с тънките черва.

Нормално излюпено пиленца могат да покажат симптоми след 24 часа, и умрат в кратък период. Други пиленца изклежда че нарастват нормално до 10-ия ден и след това умират внезапно. При много но не при всички пиленца, изследванията след смъртта показват възпалена(възпламенен) и пламнала жълтъчна торбичка навярно гноясала на места. Честа леко уголемен далак, черен дроб с много кръв и понякога перикардити са единствените очевидни промени.

Щраусовите пиленца, които абсорбират техните торбички твърде бавно могат да бъдат открити чрез руттино палпиране на коремчетата им и могат да се отбележат и наблюдават отделно. Празен стомах показва нормална физиологична редукция на торбичката. Такива пиленца след това започват да храносмилат храната. Забавената абсорбция на съдържанието на жълтъчната торбича, което формира иделана основа за патогени, практически винаги се причинява от omphalitis. Това често може да се разпознае от отпуснатите меки, провиснали и зеленикавото обезцветяване на коремчетата. Ако, в допълнение към антибиотиците, се използват хирургични процедури и торбичката се отстрани, трябва да се отбележи че това лишава пилецето от по-голямата част от антителата получени от майката. Пиленцето се нуждае от тези антитела до развиването на собствената си имунна система приблизително 3 седмици.

Някои пиленца "мъкнат" тези възпаления до развитието им в хронични симптоми като забавен растеж и загуба. Тези пиленца умират след около 3 седмици. Изследванията след смъртта показват винаги перикардити, уголемен далак и възпалени черва (ентерити), с включване на staphylococci и pasteurella multocida плюс подути стави и рахити.

Не трябва да се закъснява с бактериалните изледвания след смъртта на пиленцето тъй като заразяването на червата настъпва бързо и се появява същата диагноза.

Обикновено антибиотиците нямат успех и единствената ефективна стъпка е подходящата хигиена в инкубаторното и люпилното. Специално внимание трябва да се обърна на сухи подови покрития в люпилното и бързото изсушаване на пъпната връв. Пъпната връв трябва да се третира с антибиотичен гел или спрей. В Щатите с успех е използван Betadine. Ако все още има проблеми с оmphalitis (бактерии) хигиената в инкубаторната зона трябва да се подобри. За стадо с такива проблеми може би трябва да не се мият яйцата или да се потапят за дизинфекция а вместо това да се опита почистване без вода, следвано от повторно фумигиране на люпилнята.

Подовите покрития през първите дни след излюпването на пиленцата трябва да бъдат топли; студенината ще проникне през стомахчето и ще стигне до червата и жълтъчната торбичка, резултиращо в забавена метаболистична активност и увеличена активност на микробите. Жълтъчната торбичка, при която практически метаболизма не е активен, запълва почти целият стомах. Ако студът му подейства, това изисква голямо количество енергия за да се приведе до температурата на тялото, което поставя метаболизма на пиленцето в напрежение. Това поставя в центъра на вниманието преимуществото на функционална и хигиенична подова отоплителна система.

Пневмония

Подобно на omphalitis, тази инфекция причиняваща смърт може да настъпи по време на инкубацията. В такива случаи ембрионът умира или излюпеното пиленце е слабовато. При пиленцата симптомите не са очевидни. Могат да се наблюдават кашлица и проблеми с дихателните пътища а оживяването е възможно само ако са давани на време антибиотици.

Хроничните инфекции при по-възрастните птици водят до влошаване на общия статус и загуба на тегло. Изследванията направени след смъртта показват зеленикави-бели възли в белите дробове и въздушната камера. Понякога дробовете са пълни със слизеста течност. Мерките, които трябва да се вземат са предотвратяване чрез стриктна хигиена и възможно дългосрочно третиране с антибиотици които могат да помогнат за избугване на повторни инфекции.

Коли-ентерити

При пиленца излюпени в инкубатор, коли-ентеритите са едно от най-често срещаните заболявания по време на първите седмици. Симптомите са диария и бледост, понякога изпражнения с кървави петна. Неблагоприятни външни условия причинени от липса на хигиена, заразена храна или лош мениджмънт, неочаквана промяна на храната е т.н могат да възбудят изключително увеличаване на възпроизводството на Esherichia coli, значително надхвърлящо нормалното им присъствие в червата. Токсичните продукти от метаболизма на тези бактерии после причиняват вид отравяне на кръвта, така наречената colienterotoxemia, което води до бърза смърт. Пост-смъртните изследвания показват гнойни или мляко подобни течност в коремната област. Червата са червени отвън с изпъкнали кръвни телца. Често има инфекция на пъпната връв. В някои случаи klebsiela и salmonela spp. заедно с pseudomonas, proteus, citrobacter и acinetobacter spp. могат да се идентефицират като вторични патогени.

Може да се опита третиране с антибиотици (Baytril но не и Lincomycin) но обикновено тогава е много късно.

Снижаването на стойностите на рН (увеличена киселинност) на питейната вода и дажбите като превантивна мярка, трябва да се проведе бързо при практически условия заедно с активна и пасивна имунизация на пиленцата.

Важна стъпка по отношение на пасивната имунизация срещу coli бактериите и за създаване на така наречения имунитет на стадото би могло да бъде регулярното захранване с пилешки тор за разплодните женски през сезона за снасяне: само по този начин може организмът на птицата-родител да се информира за действителните изисквания за матерните антитела които после ще осигури чрез жълтъчната торбичка, пасивната имунизация по време на първите три седмици. Акивната имунизация с ранно захранване на пиленцата с родителски изпражнения не трябва да се използва заради високият риск на инфекции при изкуственото отглеждане. Прилагането на активни имунизиращи коли ваксини не е практично тъй като би могло да се наложи ваксината да се модифицирана непрекъснато за променящите се коли породи.

Отравяне на кръвта (sepsis)

Отравянето на кръвта се случва често при пиленцата и се дължи на коли ентеритите както бе описано по-горе. Симптомите са диария, депресия, анорексия и спазми. При пост-смъртните изследвания трупът е тъмен а повърхността на всички органи е на петна. Черният дроб е подут с много гангренясали места. Дробовете са пълни с течност и съдържанието на червата са воднисти и белезникави. Сепсиса се причинява от Е-coli, Salmonela и Klebsiela spp. както и от Pseudomonas aeruginosa. Третирането с антибиотици трябва да се опита но най-вероятно това да е вече късно. Стриктната хигиена и изграждането на имунитета на стадото (така както бе описано по-горе) са ефективните превантивни мерки.

Профилактичните добавки на антибиотици към храната и питейната вода си струва само когато се действа спешно и за ограничен период време. Дългата употреба на тези медикаменти резултира в загуба на ефективност, патогенните видове развиват устойчивост и веднъж развили това се разпространяват още по интензивно. В последствие антибиотиците блокират или задържат развитието на здравата чревна флора. Преди употребата на антибиотици, местният ветеринарен лекар трябва да направи антибиограма за тестване на чувствителността на патогените и да се погрижи за наличната устойчивост, респективно да предотврати увеличаването на съпротивлението.

Употребата на лактобасилиус който предпазва от прекомерното възпроизводство на коли бактериите в червата и се употребява с добър успех при пилета, може да се опита също и за щраусите.

Гангренясали некротити (clostridia infection)

Clostridia се среща почти във всички почви и фуражни растения в ниски концентрации. Clostridium perfringens от вида А,С, А и по рядко clostridium colinum може да въздейства на щраусите от всякаква възраст и причини фатални последици. Опасността от инфекции много често в остра форма в началото на пролетта и лятото и много вероятно е да се причинява от увеличено приемане на кал (мръсотия) и пръст. Млади щрауси държани на места с бедна люцерна изглежда са най-податливи.

Птиците които страдат са депресирани, отказват храна и умират в рамките на 48 часа.

Пост-смъртните изследвания показват претоварен черен дроб гангренясали петна, .....някакви кръвоизливи в тъканите, сърцето и храносмилателния тракт. Стомахът обикновено е претъпкан и gastric mucosa е подут. За целите на диагностиката патогени могат да се изолират в червата и черния дроб. Незабавната мярка също и превантивната такава е смяна на пашата. На цялото стадо трябва да се дава лекарство в питейната вода. Ефективни антибиотици са Ampicillin (1-2 g/10 l), Zinc-Bacitracin (4 g/10 l) Tetracycline

На пиленца които са много засегнати и са твърде болни за да пият трябва да се помогне да го направят.

Голям брой патогени от разклоненията в главните симптоми и в резултатите от пост-смъртните изследвания тези форми от ентерити показват комплексна мулти-факторна инфекция, провакирана главно от подтемпературите в стомашната област и не са болести с единствена причина. Perelman използва думата hypothernia, американците използват думата fading chick syndrome: щраусовите пиленца от няколко седмична възраст до 3-4 месеца показват загуба на тегло и апетит и умират без ясна причина. Хематологичните стойности и бактерийните култури показва картина подобна на пиленца страдащи от ентерити. Necrotic typhlitis и жълт черен дроб описани от Bassermann още през 1911 г. също принадлежат на този комплекс. Treponema sp.. който е познат като причина за дизентерии при прасетата също взема участие при ентеритите при щраусите. Докато clostridium spp. инфектира сляпото черво, treponema се консентрира върху малките черва.

Мегабактериални гастрити

Първите сведения за този малко изследван синдром идват от Южна Африка през 1992 г. Главно са засегнати пиленца от 10 дневна до 6 седмична възраст. Храненето очевидно е нормално, но птиците само кълват храната без да я поглъщат. Пиленцата линеят бързо и след това просто лягат и умират. Пост-смъртните изследвания показват сериозна атрофия на коронарните мазнини, разшинерие (не нараняване) на провентрикулуса и почти празна воденичка (мускулест стомах).

Подозира се че бактериите намерени в стените на стомаха на мъртвите щрауси са причинили отслабването и накрая са довели до невъзможността на работа на стомашните мускули. Няма ефективно лекарство; в настоящият етап болестта се изследва интензивно в Южна Африка.

Campylobacter инфекции

Едва неотдавна стана известно че campylobacter jejuni (бактерии свързани с началната част на тънките черва) могат да причинят от полу-остру до хронични инфекции на по-големите щрауси между 10 дневна и 4 месечна възраст, след което последва висока смъртност в рамките на 5 дни. Смъртността е по-малка при по-големите щрауси. Патогенът може да се предаде чрез заразена храна или питейна вода, но също може да бъде предаден на ембриона чрез нехигиенично пипане на яйцата. Поразените птици показват загуба на апетит, лека диария, увеличена слабост и депресия, плюс лека жълтеница с много очевидни симптоми като зелено оцветена урина. Освен анемия, пост-смъртните изследвания разкриват големи фокусни гангрени на черния дроб, хидропсис на перикардия и peritoneum (ascites) понякога бледо оцветени бъбреци и спорадична стомашна язва.

Изолирането и идентификацията на патогените с лабораторни методи е трудно и обикновено рутинните бактериални изследвания не могат да проверят Campylobacter.

Даване на антибиотици, и по специално на пострадалите птици има добър шанст за успех. Приложими медикаменти са Erythromycin и enrofloxacin (Baytril). Пострадалите пиленца трябва да се отделят от стадото и да пазат карантина за времето на лечение.

Антракс (синя пъпка, сибирка язва)

Докато почти всички птици притежават естествен имунитет срущу Bacillus anthracis, дължащо се на тяхната висока телесна температура, щраусите са предразположени към тях. Бацилът и неговите спори са високо устойчиви и могат години наред да съществуват в заразената почва (пръст).

Инфекцията е обикновено орална, главно чрез събиране на костите на животните умрели от антракс. Грам-позитивните патогенни бацили могат лесно да се открият в пресните кръвни проби. При щрауси отглеждани във ферми антракса не е проблем но той е ендемичен сред няко диви щраусови популации в Южна Африка. Възможна е превантивна ваксинация която е и успешна.

Туберколоза (mycobacteriosis)

До шейсетте години туберколозата е била една от главните причини за фатален край при щраусите държани в зоопарковете. За щраусите Mycobscterium avium и вероятно М.tuberculosis и М. bovis се предполагат като патогени. Бактериите стоят с години в почвата в ливадите като ифекции. Тъй като все още няма лечение за тази болест, патогенните форми дългосрочни, хронично третиране на пострадалите птици. Стрес, бедна храна и други негативни фактори увеличават риска от инфекции. Болеста се предава чрез заразени телесни отделения (екскрети) включително чрез слюнка. Общото здравословно състояние на щраусите се влошава в продължение на няколко седмици, възможно и месеци, независимо от нормалното поемане на храна; обикновено появяват се респираторни проблеми, както и диария.

Пост-смъртни изследвания показват сиво-бели, с размери на глава на топлийка бучки, възли с зеленикави сиренява сърцевина почти във всички органи, особено в дробовете, черния дроб, далака и червата. Щраусите трябва да се закупуват от такива ферми където е даказано отсъствието на заболявание и болните птици трябва да се отделят и лекуват веднага.

Инфекция на очите

Прахът намиращ се на пода или настилките може да подразни очите на пиленцата до такава степен че дори да се получи първоначално механични конукттивити. Това заедно с други бактериални патогени може да се развие във възпаление (keratitis) или дори абцес на роговицата.

Staphylococci са най-често изолираните патогени от пострадали щрауси. Третирането трябва да започне веднага тъй като това може да доведе до хронични възпаления което води до загуба на окото. Пудри на тетрациклинова и chloramphenicol основа могат да помогнат, при същестуващи случаи не могат да се избегне инжектирането може ми заедно с стероиди във или под подутия клепач.

Конюктивити, ринити и синузити

Симптомите обхващат от подутини под очите и зоната пред и над очите през носовия и очните отделяния до треперяща глава и усиленото трудно дишане с шумни звуци. Поражения около очите и носа, очите са подути и мигателната ципа е наполовина затворена. Причините, които могат да доведат до такова състояние са инфекции със haemophilus gallinarium често заедно с микоплазми.

Симптомите са намалено приемане на храна и загуба на тегло, особено където младите птици са под стрес дължащо се на студ, непостоянно време или тесни и влажни помещения/заслони. Инфекции на въздушните торбички (airsacculitis) и други вторични инфекции водещи до фатални резултати са често срещани. Болеста обикновено се разпространява бързо в стадото или чрез директен контакт или чрез питейната вода; но може да се опита своевременното изолиране на пострадалите птици заедно с последващо третиране.

Третирането с антибиотици като (sulphonamides или streptomycin) и в крайните случаи може да се направи хирургическо почистване на синусите. Антибиотични очни мехлеми могат да се приложат между долния клепач и окото издърпвайки долния клепач леко.

Mycoplasms

Mycoplasms, които се различават от бактериите главно по това че нямт клетъчни мембрани, са доказани причинители на вреди и болести с икономическо значение за всички комерсиални птичи ята. Щраусите не правят изключение.

Mycoplasmosis

Болеста засяга само по-големите птици, които са по-малки от една година, като по-големите показват само синозити или изобщо никакви симптоми.

Симптомите за птиците са подобни на хроничните дихателни болести при пилешките ята: очи трудно отворени дължащо се на подуване и повреждане, получават се секрети от очите и носа и хъркащо дишане причинено от акумулирането на мукоса в гърлото и трахеята. Болестта се причинява специално от mycoplasma synoviae и M. gallisepticum. M. gallisepticum живее в продължение 1-3 седмици в изпражненията и до 2 дни. Предаването се осъществява чрез праха или отпадаците, стадото може да се инфектира чрез добавяне към него на заразени щрауси. Третирането включва прилагане на широко действащи антибиотици в питейната вода, oxytetracycline е прилаган успешно. За третиране на индивидуални птици инжекции от tylosin (10mg/kg вътрешно мускулни, два пъти дневно в продължение на 5-10 дни) се препоръчва. Възстановените птици развиват постоянен имунитет.

Chlamydia

Chlamydia образува голяма група антигенни организми, свързани и морфологично подобни, които се различават в тяхната структора и цикъл на размножаване от другите патогени. Chlamydia psittaci причинява chalamydifsis в бозайниците, птиците и хората. Болестта засяга папагалчетата (Вълнисто папагалче) където болестта се нарича psittacosis или папагалска треска. В някои страни случаите на psittacosis трябва да се докладват на ветеринарните служби. Ако болестта се среща при други птици освен папагалите, тогава се нарича ornithosis.

Ornithosis

Животни на всякаква възраст и всички видове птица са очевидно податливи на chlamydia инфекции. Следователно не е чудно че има сведения от отделни случаи на засегнати щрауси във Франция и Южна Африка.

Болестта главно се предава чрез вдишване на заразен въздух. Латентни инфекции могат да се активират от допълнителни инфекции, фактори дължащи се на околната среда, транспортен стрес, бедна храна и др. Болестта може също да се пренесе от малки насекоми. Експерименти са показали инкубационен период между 3-29 дни но също може да стигне и до 3 месеца. При възрастните птици, при които не винаги може да се появят симптоми изобщо, патогенните се размножават и могат да се изхърлят, или отделят до 3 и 1/2 месеца по-късно. Присъствие на инфекции в по-възрастните птици могат да се покажат само в широко разпространени загуби сред по-младите птици. Главни симптоми са апатия, анорексия, понижена телесна температура, диария и дехидратация плюс тежко дишане и възможни секрети от очите и носа.

Трябва да се третира стриктно дълъг период с тетрациклин докато цялото стадо със сигурност се освободи от патогените.

Гъбички и плесени

Candidiasis е гъбична инфекция, която може да се причини от candida albicans, candida moniliformis и други плесени. Candidiasis могат да се разпознаят чрез жълтеникавата псевдомембрана, вложена върху мукосната мембрана в устата. Гъбичните наноси продължават навътре към двата стомаха и ферментират съдържанието. Външните симптоми са забавен растеж , обиквено мудно, вяло и отпуснато изражение и в по-късния стадий деформации на човката с гангренясали пътечки върху горната част на човката. Птиците едвам едвам кълват и преглъщат храната; малките се дехидратират и гладуват докато умрат. При размножаващите се птици болестта причинява намалена ресорбция на витамини от В-комплекс и води до фатални последици в ембриона преди излюпване.

Candidiasis се подхранва от антибиотиците във питейната вода и лошата хигиена по отношение на храненето и поенето ( храна на купчини, натрупана недостатъчно чиста храна и вода).

За третиране пораженията върху човката се дава орално nystatin няколко пъти на ден (100,000 IU/300 g на живо тегло). Инжекции от ketoconazole (5-20 mg/kg ) са прилагани успешно, както и меден сулфат (0.5 г/л). При напреднали случаи обикновено не може да се избегне храненето насила.

Aspergollosis

Прашна и мухлясала храна и висока влажност/лоша вентилация (високо съдържание на амоняк) подранват инцедентите на Aspergollosis.

Aspergollosis flavus и A.fumigatus заедно с А.niger са изолирани от пострадали птици като патогено причинители. Инфекцията се предава чрез вдишване на гъбични спори от околния въздух. Когато се инкубират заразени яйца те могат да разпространят спори изобилно и причинят инфектиране на другите птици.

Най-често са засегнати младите птици които не са имали време да развият естествен имунитет срещу сапрофити, което води до голяма загуба на щраусчета под 1 месечна възраст. По-възрастните птици са по издръжливи на прилично количество патогени, които практически присъстват на всички места където се съхранява храната. Само масивно присъствие на патогени причинява неохота за хранене , тежко дишане и кашлица, симптоми присъщи на пневмонията.

Симптомите варират от бели, кремаво-оцветено и зеленикави възли с 0.5-2 см диаметър до жълто, дланообразни места или петна в трахеята, дробовете, въздушните камери и също в носа, човката и синусите.

Пиленцата обикновено ходят с наведена глава и често показват рахитични симптоми и обстипация. Такива пиленца имат жълто-зелени грануломи и абцеси върху цялата тъкан на белите дробове. Превантивните мери и стриктната хигиена в инкубаторната зона е най-простият и най-добрият начин за избягване големи загуби. Дизинфекция на инкубатора с 35 мл формалин (40 %) плъс 17.5 г калиев перманганат плъс 23 мл Н20/м3 или с enilconazole (Clinafarm, Janssen) разрушава спорите и гъбичките. Третирането на вече въздейдестваните птици е трудно и често твърде късно. Третиране с катоконазол (ketoconazole) (10-20 mg/kg живо тегло, 1 инжекция дневно в продължение на 7 дни) и nystatin и с itraconazole (Sporanox, Jansen) може да е успешно.

Дерматити - mycotic

Тези външни микози върху горната част на кожата се причиняват от няколко патогенни гъбички. (дерматофити).

Симптомите обхващат повредени (поразини) и мокри, пламнали места върху кожата, специално на главата (около човката и очите) и на краката. Също може да се наблюдава удебеляване на кожата върху краката. Болеста, към която са податливи по-възрастните птици се подпомага от недостига на хранителност. (витамин В-комплекс, цинк) и влажно/мръсно подови покрития.

Третирането с миконакол или кетоконазол (ketоconazole) в същите дози като aspergillosis в продължение на 10 дни. След това трябва да се продължи за по-дълъг период с местно, локално третиране с антимукотиков мехлем. Наблюдавани са и случаи на излекуване без никакво третиране.

ЕНДОПАРАЗИТИ

Coccidiosis

Фермерите които отглеждат и други животни, (птичи стада) трябва да имат предвид патогените на coccodiosis , когато щраусовите пиленца покажат дори и лека диария.

Сред младите птици, особено държани на открито или мокри подови настилки, coccidiosis може да причини големи загуби, но по-големите птици могат да имат известен имунитет срущу спецефичните видове на болестта. Инфекциите са много по-редки където птиците се държат в подходящи места и хигиена, като повторното инфектиране се дължи винаги на техните собствени изпражнения.

Симптомите са слабост, липса на интерес към храната и водата плюс диария която може да е пенлива, кървава или слузести. Инфекцията може да причини загуби на птици. Пост-смъртните изследвания показват всички стадии от лека до сериозна инфекция на вътрешностите, със спецефично състояние определяно от типа на кокидиозите.

Инфектирането може да се установи чрез регулярни изследвания на изпражненията. Третирането с sulfachlorpyracine (Esb3) и toltrazuril (Baycox) е доста ефективно.

HISTOMONIASIS

Познат също като черната глава или typhlohepatitis.

Симптомите са не-спецефични: летаргия, увиснали крила и диария, в началото бяла и по-късно жълто-зелена или сернисто жълта. При младите пиленца инфекцията е жестока и смъртността може да е висока. Болеста се предава чрез изпражненията на заразените птици и причинява възли в сляпото черво с размер на глава на топлийка. Пост-смъртните изследвания показват инфектирано сляпо черво, значително погълнат вътрешен тракт и гангренясали (некротични) места в черния дроб. Третирането с ронидазол или диметридазол е обещаващо. Регулярните изследвания на изпражненията трябва да се извършват заезно с превантивната терапия добавяйки диметридазол (dimetridazol) към питейната вода, веднъж на месец в продължение на 3 дни.

Щраусова тения (houttuynia struthionis)

Подобно на други нещастия, въздействието на тенията върху птиците много сурово. За по-възрастните птици бедното хранително ниво независимо от правилните дажби може да показва присъствие на този паразит който вероятно използва червеи или други насекоми като междинен носител. Въздействаните пиленца губят тегло и показват летаргия, анемия, лека диария и лошо насторение. Патогенът е цестоди нахлуващ в тънките черва. Изхвърляните части от тенията, които са инфекциозни, могат да се видят в изпражненията като бели откъслеци. Третирането може да се предприема на 6 седмични интервали, използвайки следното лекарство:

- Niclosamide, 100 mg/kg телесно тегло
- Fenbendazole, 25 mg/kg
- Resorantol, 130 mg/kg
Praziquantel 2.5 % e също ефективен срещу щраусовата тения. Чревните лекарства (anthelminthica) съдържащи thiabendazole или mebendazole трябва стриктно да се избягват, тъй като те са токсични за щраусите.

Щраусови червеи (libyostrongylus douglassi)

С косъмоподобна форма, безцветни до кафяво-червени, достигащи до 1 см дължина, но поради малкия си диаметър е трудно да се види с неворъжено око. Напълно развитите червеи блокират изхода на стомашните жлези.

Симптомите са подобни на обстипацията: летаргия, липса на интерес към храната, анемия, изкривен врат, повредени пера, общо влошаване. Изпражненията са твърди и подобни на гранули, не меки. Урината е гъста а дъхът мирише на развалено.

При по-възрастните птици над 8 месеца, смъртността може да достигне до 80 % , масивната инвазия в пиленцата може да причини смърт за няколко дни. Ларвите на червеите са отделят с изпражненията и стигат до техният инфекциозен стадий след три дни.Честото събиране на изпражненията намалява опасността от предаване на заразата. Щраусите са единствените носители на този паразит. Напълно зрелият щраус може да остане в очевиден добър здравословен статус независимо от изобилието на паразити. В изпражненията на очевидно здрави птици са преброени до 6,000 яйца на г от паразити. Наличието на паразити може да се тества чрез напълване на чаша наполовина с оборски тор наполовина с вода и се покрие. Когато присъстват ларви на червеите те могат да се видят на горния ръб на чашата след приблизително 2 седмици.

Щраусовите паразити са пустинни паразити и високо устойчиви, те могат да живеят в продължение на 3 години без да се нуждаят от щраусовия организъм. Необходимо е регулярното третиране на заразените или застрашени птици. За да се предпази патогените да развият устойчивост срещу третирането, пиленцата трябва да се третират първо след месец и след това след интервал от три седмици с най-малко два от следните агенти по-ред до четиримесечна възраст:

- Invermectin (0.2 mg/kg телесно тегло
- Fenbendazole (Panacur, Hoechst) 15 mg/kg
- Oxfendazole, 5 mg/kg
Levamisol причинява разстройство на стомаха и червата на щрауса и провокира устойчивост в патагените сравнително лесно.

Тения (mawworm), може би стомашна

Тениите (видове: ascaridia ) и други могат да сполетят всички видове животни във фермата включително и щраусите. Доколкото повечето от тези видове не се нуждаят от междинен носител, почти е невъзможно да се овладеят след като стадото е било заразено. При повечето инфекции може да се разпознаят външно само чрез няколко кръгли червеи в изпражненията.

Животните трябва да се държат чисти чрез регулярно провеждане на обеззаразяване с горе-посоченото лекарство против чревни глисти (помнете че трябва да сменяте препарата за да се избегне развиване на устойчивост). Те също помагат да се контролира вече съществуващи инфекции.

Ектопаразити

Празни (плешиви) места между перата в перушината обикновено се причиняват от взаимни скубания помежду птиците и относително рядко от паразити. Птиците трябва да се проверяват редовно за ектопаразити.

Кърлежи

Кърлежите причиняват повреди на кожата, степента на които се виждат след дрането. Кърлежите принадлежат видовете rhipicephalus, hyalomma и ambylomm. По късно те могат да пренесат болестите чрез кръвен контакт на хора. (Congo-Crimea haemorrhagic fever virus). В къс период кърлежите могат да се контролират ефективно чрез обливане с разтври съдържащи flumetherin и deltamethinin.

Въшки

Щраусовата въшка Struthiolipeurus struthionis причинява повреди на перата и общият вид на перушината. Въшките растат до 1 см в дължина с бял/червен цвят който ги прави лесно за намиране особено върху задницата(трътката) на щруса.Противозащитените мерки (Malathion, Alugan wash, (Hoechst) и Flumetherin) трябва да се повторят след една седмица за да се умъртвят новите паразити, които междувременно са се излюпили. (комп.[G] ,[Hall], [S].

Червеи по големите пера

Quill червеите (pterolichus bicaudatus) заедно с вида gabucinia sculptura сега много редко се срещат. Те са хранят обикновено по гелемите пера на опашката, крилата и мустачета, брада и магат да повредят перата и причинят отделяне на носов секрет(гной). Третира се с Ivermectin (0.2 mg/kg телесно тегло, орално, на интервал от 4 седмици).

Мушици

Щраусовите мухи (hypoboscis struthionis) причиняват дразнене на кожата и инфекции чрез смучене на кръвта. Там където ги има лесно могат да се контролират чрез комерсиални отрови за мухи.

ЗАБОЛЯВАНИЯ ДЪЛЖАЩИ СЕ НА ХРАНИ

Недостиг

Освен общият вид на щрауса, цвета на кожата му е добър индикатор за хранителното състояние: така както се вижда отзад , жълтото оцветяване (обагряне) индикира натрупване на мазнини, доката синьо-зеленото оцветяване показва хранителен дефецит или недохранване. Бедствията причинени от липса на селен (и неговият съпътстващ витамин Е) са чести в Южна Африка и Австралия: симптомите са бели мускулни заболявания, слаби крака, понякога напълно обездвижване или най-малко намалени оплодителни способности. Причината е почти тоталното отсъствие на селен в местната почва и следователно и в растителностите. Тъй като почвата в Европа обикновено съдържа достатъчно селен, такива проблеми не се наблюдават. Доставките по-нататък се осигуряват чрез допълнително витамини и минерали; допълнителни инжекции от селен, предозирането с който е довело до отравяни пилета в Щатите, са следователно безполезни. По-големи доставки от селен намаля качеството на албумина и води недохранени ембриони.

Недостига на panttothenic acid и biotin са много редки. Такава недостатъчност е намерена само при пиленца хранени само с зърнени дажби без добавки. Симптомите са забавен растеж, поражения на клепачите, на лицевата кожа и в ъглите на човката. Хроничната недостатъчност води до оплешивяване. 5 мг Са-Pantothenate/kg фураж и преминаване на балансирана дажба премахва симптомите.

ДЕФОРМАЦИИ НА КРАКАТА

Патологични промени в хрущялите (chandrodystrophies) често се причиняват от acidosis viz. Прекомерен процент от хлорни компоненти като противовес на натрия и калия.

Началните признаци на костни деформации (osteodystrophy ) показват небалансирани доставки на калций и фосфор. Reddacliff препоръчва 300 мг калциев глюконат на ден за пиленцата към балансираните дажби, за да се спре костните деформации. При по-напреднали стадии промяната само в балансираните дажби не е ефективно. Много щраусови фермери в Южна Африка хранят щраусовите си пиленца с манганов сулфат (10 г/70 кг дажба или 5 г/10 л вода) два пъти седмично за предотвратяване на проблеми в крайниците и ставите или за лечение на съществуващи проблеми. Това разбира се не е гарантирано лечение.

Обстипация

Пилора на щраусовият стомах е много малък и следователно много податлив на наравяния на мускулестия стомах (воденичката). Риска от наранявания нараства с нарастването на възрастта. От всички проблеми свързани с храненето и работата с щраусите, които влияят на щраусите , обстипацията е несъмнено най-често срещаният.

Птиците губят апетит. Не показват дневно увеличение на теглото и растат много по-бавно. Обстипацията може да се палпира като втърдяване и увеличаване на корема. Острата обстипация води до колики и накрая до смърт.

Причината за обстипациите са прекомерно приемане на трева, слама, влакнести материали, пясък, и други чужди материали. Твърде наедро нарязана люцерна, липса на камъчета или твърде големи камъчета могат също да причинят обстипация. . Особено при пиленцата обстипацията често е вторичен проблем, причинен на първо място от такива странични фактори като оттегчение, (наколко пиленца в стадото, липса на контакт с други птици или хора) или стрес (глад, рязка и внезапна промяна в храната или околната среда, безпокойство, тревога и др.).

Може да се третира с медицински парафин (paraffinum subliquidum) , бариев сулфат и lactulose орално. За по-опитните ветеринарни лекари, оперативното премахване на нараняванията е рутинна операция: достъпа е или от лявата страна на опашката от реброто или артериите нервите ??? След отваряне на проветикулуса, трябва да се почисти а също и воденичката.

Рахити

Първите симптоми , при 1-4 месечни щраусови пиленца, са подути стави, забавен растеж и затруднения при ставането и ходенето. Проблеми с рахита настъпват неочаквано в ятото или само с някои пилета от ятото въпреки че всички са хранени с една и съща храна. Заболяването вероятно се причинява не само от добре познатия недостиг на витамин D3, но също и липса на фосфор или пък прекален калций в дажбите. Няколко случаи на рахити са били изследвани при пилета които са хранени с концентрат с 3-4 % калций, възпрепетсвана абсорбция от фосфор причинява рахит.

Същъствуваща диария също може да възпира абсорбцията на минерали и витамини и причинява рахити. Най-добри резултати са постиганти при третиране с големи дози от Витамин D3 (15000 IU/пиле) и балансиран процент между калций и фосфор в храната.

ОТРАВЯНИЯ

Предозирането и неправилно боравене с медикаментите е най-често срещаната причина за отравяния при щраусите.

Предозирането в питейната вода с медикаменти може да доведе до това че пиленцата да не пият водата( като хлорамфеникол или сулфонамид). Ако това не се забележи навреме, пиленцата могат да се дехидратират и умрат от жажда пред пълните поилки.

Медикаментите въздействат на бъбреците.

Йонофорни медикаменти срещу кокидиозата вкл. Monensin-Na, Salinomycin, Naracin, Maduramycin, Lasalocid_na, са отровни за щраусите дори в концентрации които често се срещат при пилета и пуйките. Ако йонофорни субстанции се дават на щраусите ( вероятно защото е било използвано концентрации за пуйки за да се третира особено злокачествените видове на кокидиозата, или видове кокидиози устойчиви на други медикаменти) едновременното прилагане на някои антибиотици като Tyamulin, Oleandomycin и Chloramphenicol трябва стриктно да се избягва; тяхната комбинация с йонофора води до големи мускулни повреди или тотална парализа. Йонофор в дажбите на възрастните птици по време на сезона за снасяне води до постепенно намаляване на снасяне на яйца.

Субстанции които никога не трябва да се използват, дори и в много ниски концентариции: Вкюлчва Thiabendazole (Thibenzole) и Mebendazole (Mebenvet), които се използват като противоглистни медикаменти, особено при свинете. Тези медикаменти влияят на нервната система на щраусите и следователно са абсолютно токсични.

Lindin, който преди е бил използван срещу ектопаразитите, е също изключително токсичен за щраусите. Напръскване на щраусите с концентрация от 0.2-0-5 % , така както препоръчва производителя, умъртвява напълно пораснал щраус за 3-4 дни. Ето защо Lindan трудно може да се намери на европейския пазар. Други препарати от тази група на хлорираните хидрокарбони трябва да се избягват. Няма такива ектопаразити, които биха били оправдали използването им върху щраусите.

Уреята, която е съставна част на много дажби на преживните животни за подобряване на албуминната синтеза, трябва да се държи надалеч от щраусовите дажби.

Отравяния с билки, треви: здравият разум подсказва, че пасищата за щраусите трябва да бъдат без отровни билки, треви.

Жълъди, които имат много добри хранителни стойности, съдържат танин и други горчиви компоненти, които могат да не се понасят от щраусите. Ако жълъдите се навалят с дъжд те губят част от своята горчивина но тогава пък стават много влажни и мухлясали.

Гризачи (мишки и плъхове) Гризачите винаги има около птиците. Трябва да се отделя специални внимание към отравянията с гризачи. При такива отравяния, ако се инжектира навреме витамин К в дози от 5 мг/кг е надеждна противотрова.

Гъбични инфекции (Мycotoxins) Обикновено се появяват там където има складирано големи количества храна в силози . Микотоксините са протукт от метаболизма на плесента.

Botulism: сред бактерите които доставят отровни субстанции в храната clostridium botulinus произвежда нервотичната отрова botulinux toxin. Това е един най-отровните биологични субстанции познати. Дори и много малко количества приети орално, могат да причинят парализа до пълна неподвижност и смърт. В по-леките случаи излекуването може да стана от няколко дни или седмици. Симптомите са лека парализа плюс изкривяване на ………мембрана, диария и загуба на пера.

Botulinus toxin трябва да се атакува навреме с guanidine (30 mg/kg тегло). В някои случаи може да се наложи форсирано хранене. Превантивните мерки са честа смяна на постелите, незабавно отстраняване на мъртвите птици, санитаризация на водните източници както и предприемане на мерки срущу насекомите в заслоните плюс сухо и хигиенично съхраняване на храната.

Скубане на перата

Скубането на перушината е дейност дължаща се на преместване или от ……Обикновено избухва от неочаквана ситуация, временно струпване на птиците по време на транспортиране, продължителна нестабилност по време на транспорт или лошо време , липса на стимули или скука, незаинтересованост.

Обикновено това поведение показва една птица. Другите членове на ятото провокирани от малките рани и кръв от незащитените гърбове на другите птици, копират това поведение, но често една единствена птица остава жертва (виновна). Ако тази птица не се отдели бързо, това може да обхване цялото стадо и то до такава степен че то изглежда мръсно изплескано и птиците губят стойността си и дори не могат да се предложат за продан.

При такива случаи трябва също да се отбележи:

- загубата на перушина може да се дължи на болестни симптоми
- то може да е причинено от ектопаризити
- снасящата женска през сезона е обикновено рошава (чорлава) отзад
- естесвената смяна на перушината при щраусите което не е обект на събиране на пера, води до сърбеж (краста) и в последваща preening viz. Скубане и дърпане на техните собствени.
Фактът, че дори в просторните ферми в Южна Африка има голям процент оскубани щрауси, показва че това не е типичен европейски проблем. Изглегжда, че това поведенческо разстройство е възприето под влияние на стреса и след това е останало, тъй като е много трудно да се прекъсне навика.

В Зимбабве гърбовете на някои много ценни птици са покривани със седло-подобни покривила. Отдруга страна стари домашни лекарства като дървен катран (смола ) са полезни за третиране и като превантивна мярка. Разреден с алкохол и приложен чрез намазване или напръскване върху гърба на пострадалите птици предпазва от скубане и държи настарана тези които го правят няколко дни. Ако се прилага регулярно има шанс новата перушина да порасне.

Обаче най-добрият начина срещу такова поведение (включително и поемането на чужди материали) е да се държат птиците заети. Трябва да се избягва скуката, или чрез вариации и различна структора на елементите за хранене или чест контакт с птиците, чрез навес с обилна дневна светлина (през нощта птиците трябва да се държат в пълна тъмнина, без изкуствено осветление. Особено малките щраусиви пиленца реагират на постоянното осветление скубейки перушината си а с червено/жълта светлина ефектът дори е по-силен.